"Inscape" - скритият свят на духа и емоциите". Разговор с Ина Мирчева по повод изложбата й


08.05.2013



Таня познава света и от двете страни на обектива – като модел, а по-късно и като търсач на модели и фотограф с чувствително око за дълбинния свят на своите герои. Снимките ù се възприемат като живописни платна. Като кадри от филм. Дигиталната обработка ù помага да играе с формите и цветове, със светлината - по остието между материя и дух.


Inscape! Търсиш вътрешния свят, скрития смисъл. Как от видими предмети можеш да покажеш невидимото?

Погледът, жестът, светлината - целенасочено използваният нисък ключ засилват интроспекцията. Много важна е и самата визия на модела, и най-вече “сработката” ни. Портретуването е един вид “диалог”- моделът трябва да носи в себе си търсеното от автора, а той от своя страна да го “пречупи” през своята визия  съобразно целите си.

Днес всеки е „фотограф”. В блоговете и социалните мрежи гъмжи от снимки – някои от тях съвсем прилични. Трудно ли е да си оригинален в тази компания?

Да си оригинален не, но да бъдеш забелязан и и оценен наистина е трудно. Имайки предвид, че масовата аудитория няма нужното ниво и трудно вижда разликата. Тогава предимство имат фактори, далеч не свързани с таланта и качеството.

А в компанията на толкова наистина именити и ненадминати фотографи?

Много пораженческа стратегия е да се сравняваш и чувстваш малоценен пред големите имена. Трябва да се учиш от тях, нормално е да има по-добри от теб. Да се опитваш да ги достигнеш не винаги е възможно, по-важното е да растеш и работата да ти носи удоволствие.

Помагат ли ти другите изкуства? С какво?

Разбира се. Хубавият филм, книга, живопис, теченията в изкуството, даден автор вълнуват, възпитават, вдъхновяват, развиват творческото мислене. Имам импровизации на теми от други изкуства, в момента работя върху нов такъв проект с препратки към Ренесанса.

Как съчетаваш творческата фотография с комерсиалната. Пречат ли си или си помагат?
От една страна осигуряват една постоянна заетост, “държат те във форма”, от друга обаче си пречат. Изискват различна нагласа, ангажират в различна степен двете полукълба, едната извиква по-скоро образното мислене, другата - аналитичното, въпреки че разликата често е размита.

Помниш ли твоята първа снимка?

Първите ми снимки от 2006 бяха далеч не са заснети с идеята, че искам да се занимавам с фотография. По онова време фотографията за мен беше “магия” от другата страна на камерата. Вид себеизразяване, което “моят фотограф”, с когото живеем вече 11 години и който  заради мен  се върна към хобито си от студентските години все не можеше да задоволи. Купих си няколко албума на Нешънъл Джеографик и книги по основи на фотографията, за да мога да го насочвам към ефекта, който аз търсех. После трябваше да тествам сама наученото - детската серия на малката Марго и Ивет, които открих на един тенис корт, може да се нарече една от първите ми целенасочени фотографски сесии. По-късно няколко кадъра  от тези първи опити бяха оценени във Франция, Австрия, Америка...
 Открих, че провокацията зад апарата е още по-голяма и това беше достатъчно, за да се впусна в това ново “амплоа”.

Разкажи ни малко повече за твоята съвместна изложба с Кристиан Александров. Все пак двамата сте толкова различни!


За мен по-скоро много си приличаме и не по темите, които третираме, а цялостното усещане от нещата ни. С него наживо се запознах на откриването на изложбата ни в галерия “Париж” - ”Другата реалност”- един “сюрреалистичен дуел”, в който автопортретът беше силно застъпен.
Треската, опитът да излезеш от реалността и себе си “използвайки“ себе си, някаква лудост в добрия смисъл, разбира се, духът на дуенде...

Как лично ти стигаш до „есенцията” – до онази вече готова снимка, която си готова да покажеш на публиката?


Ако трябва да анализирам творческия процес, той е несъзнат и резултат от натрупване на лични преживявания, внушенията от всичко, което трупаме като информация. Идва моментът на “силния трус”- някаква вътрешна буря  и натрупаното се излива в артистичен контекст.
Мисля, че така се раждат силните неща. Посредствените искат малко мисъл, малко гледане или копиране на подходящи за целта чужди идеи, чаша-две кафе за отскок и новата “творба”е готова...

В този смисъл важна ли е дигиталната дообработка, която да помогне на твоята идея.


Дигиталната фотоманипулация е голям напредък на техниката и абсолютно се дистанцирам от тъпчещите на едно място почитатели на филма, обявили се за “чистата фотография”. Харесвам филмовата фотография, филмът носи едно специфично усещане, но лично за мен дигиталната има много повече предимства. Обработки са се правели още в най-ранния етап от възникването на фотографията, във времето само се е променяла техниката така че много трудно може изобщо да се говори за “чиста” фотография.
В “Инскейп” сюрреалистичният ефект е постигнат именно благодарение на дигиталната манипулация, текстурите, манипулирането на цвета засилват търсеното внушение.

Предпочитано течение във фотографията.

Всичко ми харесва, имам предвид и това, което не снимам, стига да е заснето добре и с талант. Уважавам и силно ме вълнува “девственото” мислене без значение в коя сфера е проявено.

Твоят фотографски девиз.

Ще цитирам двама фотографа, които цитирам  и в комерсиалния си сайт:
“Измервам времето по спусъка на затвора. Фотографията е всичко. Тя е начин на живот, светоусещане, любов, пристрастяване, изцяло посвещаване.” - Дейвид Мийлкарек
"I measure time by the clicks of my camera’s shutter. Photography is everything. It’s a lifestyle, a mindset, a love, an addiction, a complete dedication." - David Mielcarek
"Фотографията е 90% виждане и 10% заснемане."
"Photography is 90% seeing and 10% Photographing." - James Nachtway

Твоята фотографска мечта.


Това, което иска всеки професионалист - да бъда все по-добра в това, което правя и все по-търсена за уменията си.
- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=212#sthash.Bs3UH9Ta.dpuf

Няма коментари:

Публикуване на коментар