When photography was real..../Когато фотографията е била "истинска"

 EN:

I came upon an interesting collection of atelier photography made   in the first decades  of 20 c. in Blagoevgrad. It's a mini- reflection on a local level of  the processes  in photography- and art  in  Europe at that time, going  through a period of breakthrough and  a specific boom .When the concept about photography was to be freed from false pathos and commercial kitsch- some trend characterising  its predecester, the last 20 years from the 19th century.
So, the first fotatelier opened  in Blagoevgrad- fotoatelier"Stefcho".
Because of his progressive way of thinking, Stefan Milenkov is expelled from the National Academy of Fine Arts, where he studied. He starts working as an apprentice  in a photostudio in Sofia, after that he moves to Blagoevgrad- the biggest town near his birthplace, the village of Bistrica. Next years, restless again, he works and leaves true pieces of memories of that time...
 Looking at these photographs, one  inevitably sees a gap- it's a kind of contrast to the predominating kitsch in the fotostudios nowadays. Yes, we live in a new time, the technique is more progressive- which is the  good apsect, of course. But being so easily accessible digital photography  creates a similar trend to the one of the end of 19th c.- most of the  involved in  photography pursue only the profit from it. They don't have the inborn vision, education, know nothing about the aesthetic principles either in photography or arts... Of course, I talk about a trend  in contemporary  photography ,not denying the good contemporary examples and the new achievements of our time...
I met with his son, 76 now, our family friend, he was a bit unprepared for this talk.  And promised to meet again. Some fotos from their family album:

BG:

Интересна фотографска находка от началото на 20 век, eдин от примерите за дoбра ателиерна фотография, първото фотоателие, отворено в Благоевград- фото " Стефчо".
  Едно миниотражение на локално ниво на характерна тенденция от този период, когато и фотографията, и изкуството в Европа изживяват своя подем- след предшестващите упадъчни две десетилетия от края на 19...Период на освобождаване от фалшивия патос и кич  във  фотографията и на зараждане на фоторепортажа.
  Стефан Миленков не успява да завърши следването си в Националната Художествена Академия- бива изключен заради прогресивните си идеи. Остава в София, където работи като чирак, калфа и майстор- и получава "диплома"/тапия/ за завършено фотограско образование във фото ателие "Кайро"- едно от най-големите софийски ателиета по това време при Майсторов. След това  се установява в Рилци, а през 1935- в Благоевград и отваря първото фотостудио в града. Следват години на гонения-50- те отказва да влезе в ТКЗС и бива екстрадиран в Северна България- "влязоха с автомати в три през нощта и ни поставиха условие-до три часа да сме готови за изселване в Северна България..."- разказва синът му, чичо Пепи, с голяма болка...
  Къщата става собственост на Народната власт и превърната в детска градина- Миленков е обявен за "незаконно забогатял"...В тази ситуация се оказва идеалната пионка в ръцете на властта- настаняват семейството му в имота на местен Добруджански богаташ ,на чиито врати с едри букви е било изписано-"Кулаци-врагове на народа"- и служат за пример за бъдещата участ на всеки,отказал се да премине в редиците на ТКЗС...
Времената и правителството се променят, години по-късно Стефан Миленков добива правото да се прибере- първо в Рилци, после да има фургон в рамките на имота си- после заживява в мазето на къщата и едва в днешни дни по съдебен път добива правото да живее в собствеността си...

 ...успоредно с това работи в държавно фотоателие и оставя след себе си живи спомени, фотография, която трудно може да се види днес във фотостудията. Някак си неизбежно се налага сравнението -  аналог на  тенденцията от  края на 19 в. . Лесно достъпна днес,  дигиталната фотография създава почва за оформяне на 
един сегмент, изключително воден  от комерсиални подбуди, лишен от фотографска и художествена визия, без нужното образование, без идея за естетическите принципи- както във фотографията, така и в изкуството изобщо...
Чичо Пепи, сина му, наш семеен приятел, го  посетих малко неподготвен и в не особено подходящ за него момент, остана уговорката за нова среща. Кадрите са преснимани от семеен албум:

Peter Milenkov,the younger son ,now at the age of 80; Петър Миленков, син, днес на80;

къщата им в Благоевград-център,завареното положение и построеното от Стефан,по негов архитектурен план;Stefan's house,built in Blagoevgrad,according to  his architectural vision

selportraits/portraits of his family

selfportrait

the years at the University



the son, Peter








Peter & his brother

Peter with his grandparents

manual photoretouch



the son, Peter & his brother


the Russian church,Sofia


типично във вестникарски стил статия в местния ежедневник

Няма коментари:

Публикуване на коментар